• English

Кошница

С ГАЛОШИ ПО МОДНИТЕ ПОДИУМИ | economy.bg

economybg

Мариела Скендерова е български дизайнер, която определя себе си като творец. Тя е единствената българка, поканена за участие на форума за изгряващи таланти Emerging Trends по време на Седмицата на модата в Бостън. 

Под звуците на родопски гайди моделите дефилираха с галоши декорирани от Мариела Скендерова и новосъздадения бранд за чанти – „Кипра”. 

За пътя от раждането на идеята за мангошите, предизвикателствата в стартирането на бизнеса, как се стигна до Седмицата на модата в Бостън и целите след това, разговаряхме с Мариела Скендерова.

Мариела, как се роди идеята ти да се занимаваш с дизайн на обувки и чанти?
Винаги съм обичала обувки - като всяка нормална жена. Но не просто да ги нося, а как се случва създаването им. Процесите по направата на самата обувка. Затова в момента, в който напусках предишната си работа и се почувствах малко по-свободна, отидох на курс по правене на обувки в Лондон. Три седмици прекарах при един майстор и направих първия си чифт обувки в живота.

Обувките, които правиш и с които стана известна, са по-различни. Разкажи ни за идеята около тях, защото те са т.нар. галоши, които всички сме виждали.
Да. Те представляват средностатистически галош, който обаче има няколко подобрения. Първото е, че самият производител, който е българин, се е сетил да ги направи цветни. Има най-различни цветове, както и шарени. След което аз ги доизмислям, като ги декорирам. Изрязваме ги, слагаме им шевици, стелки и всякакви други красоти. Така че този галош, който човек би носил само на село в градината, да се превърне в супер удобна, практична и красива модерна градска обувка.

Какъв е профилът на твоите клиенти – хората, които ги носят?

Хората, които ги носят, ще ги определя като търсещи хора – интересуващи се, интригуващи, любопитни. Такива, които искат да се учат, да намират новото. Иначе са от всякакви прослойки и с всякакъв тип дейност се занимават. От лекари до адвокати, висши мениджъри на различни компании. Но всички са изключително свежи хора. Това е нещото, което ги обединява.

Кога започна да правиш чантите? Те също са по-нестандартни. 
Откакто започнах да правя обувките, пуснах няколко модела чанти, които да бъдат техни „посестрими”. Първият модел беше старата мрежеста пазарска чанта. Използвах прозрачен калъп, върху който нахлузвах мрежестата чантичка. Така тя беше допълнение към мангошите. След това с времето започнах да ползвам най-различни материали за чантите и да усложнявам моделите. Така това лято вече създадох нова марка за чантите – „Кипра”. В последната колекция за чантите съм използвала дърво.

Ти преди това си била в рекламния бизнес. Не беше ли твърде рисковано да започнеш собствен бизнес и кога назря идеята?
Доста беше рисковано, няма какво да си кривим душата. Просто в рекламната агенция последната една година се чувствах малко изчерпана. Нямаше какво да ме вдъхнови и да ме мотивира много-много. И двете с моята колежка от агенцията, която сега е моя партньорка в бизнеса, решихме, че имаме нужда от нещо ново и различно. Решихме, че ще правим ателие. В началото беше много романтична идеята - седим си и си шием някаква нещица,  декорираме си, изобщо супер спокойствие. Така започнахме - с романтичната нагласа. В началото дори не сме мислили колко пари ще изкарваме, как ще ги изкарваме. И съответно първите две години ние не изкарвахме пари.

Как оцеля този проект?
На първо място, бяхме заделили всеки по някой лев, с който да стартираме бизнеса си. Изкарвахме, разбира се, и пари, но не можехме да се издържаме с тях.

Ентусиазмът ли ви крепеше?
Да, ентусиазмът и близките ни, на които сме безкрайно благодарни, че ни изтърпяха в този период. След това нещата лека-полека започнаха да се движат. Но няма да забравя, когато напусках рекламната агенция, единият от шефовете ми каза: „Да напускаш сега и да правиш собствен бизнес, е все едно да се хвърлиш тук от шестия етаж. Времето въобще не е подходящо, изчакай”. Това беше точно по времето на дълбоката криза.

От гледна точка на мениджър днес, какво беше най-трудно в началото, като изключим финансовата част -  ясно е, че в началото това е трудно? 
Най-трудното е, започвайки като нас, с някаква романтична идея, е, че нямахме точен и конкретен продукт, който да предлагаме. Просто ние правим ръчно изработени неща. Това е. Което е много разфокусирано. Нямахме фокус в началото. Не знаехме какво ще е водещото нещо, което ще ни носи печалба и въобще ще ни закрепи на пазара.

Вече намерихте своята ниша? 
Да. Основно ателието ни се занимава с декориране на всякакви събития и молове, като предимно работим с корпоративни клиенти, работим и с агенции.

В последните години у нас се зароди културата на стартъпите. Много млади хора имат предприемачески дух и искат да стартират собствено нещо. Какво би ги посъветвала, ако имат идея, кога да я стартират?
Когато те са готови. Трябва да се подготвят максимално добре. Когато си решил да правиш нещо, първо в собствената си глава да го до изкристализираш достатъчно добре. В момента дори и в Интернет можеш да намериш способи и методи за избистряне на концепция и идея, които да ти дадат възможност до погледнеш плюсове, минуси.  Като вземеш един списък със задачи и етапи, той може да те наведе на различни мисли – дали можеш да се справиш сам със с всичко, или ти е нужен партньор. Дали вече не съществува идеята ти някъде и можеш ли да я модифицираш.

Вие с мангошите направихте ли така - както пише в книгите, например да тествате с фокус група, за да видите дали ги харесват, колко биха платили?
Да, такива фокус групи са моите приятелки, което не е много добре, защото те не са безпристрастни. Първите няколко чифта ги купих и ги декорирах за мои приятелки за коледни подаръци. В момента, в който ги видяха и особено, когато ги обуха, казаха:  „Леле, това е гениално!  Идеята е супер, трябва да започнеш да ги правиш”.  Всички бяха на това мнение. Всъщност това ме мотивира да започна да се занимавам с тях. Иначе можеше да си останат просто като два чифта, които съм подарила.

Когато нещо е изработено ръчно, с повече усет към детайла, съответно и цената е различна, а ние сме все пак малка държава. Има ли достатъчно хора, които оценяват това и са склонни да дадат повече за нещо качествено и различно?
Има, със сигурност, но не са чак толкова много. Всъщност  много са, но просто част от тях не могат да си го позволят. Ако обувките са на някаква сносна цена, то чантите са малко по-скъпи и това няма как да не е така, защото те са единични бройки. Не е масово производство и аз нямам  откъде да намаля цената. И част от хората ги харесват, но не могат да си ги позволят или си ги позволяват по-рядко, при някакви специални поводи.

Колко време отнема изработката на едно изделие, например чанта, или да декорираш обувки?
Много хора ме питат, но аз така и не съм разбрала. От момента на започване на работата тя се разлива в няколко дена, защото има технологично време за съхнене и т.н. Но за обувките например да кажем няколко часа, ако седиш и правиш само това. И зависи много от декорацията, която се прави. Те и по това се различават в цената. Докато при чантите, там не мога да определя. Има чанти, които можем да направим за два часа, но има други, за които си трябва доста повече време. Тези с дървото особено. Има 16 човека по веригата, докато се случи тази чанта. Аз рисувам елемент, след това дизайнер го векторизира, след това го режат, аз го полирам, лакирам, съхне, после се изработва самата долна част на чантата, след това се лепи, пак се чака, след това се занитва. Шият се ръчно някои елементи. Много е различно.

На фона на всичко това, което казваш, детайлите, времето, усилията, целият свят е залят от китайски стоки, които могат да се купят и за под 1 долар или някаква подобна нищожна сума?
Не знам как става това. Виждала съм, гледала съм клипчета, гледам неща в магазина и виждам, че то е ръчно шито. То се вижда. И струва под лев или два. За мен това е абсолютно ненормално. Както съм и супер възмутена от цените на дизайнерските стоки в днешно време. Защото няма как една стока, произведена във фабрика някъде в Китай, Бангладеш или където и да било, която е със себестойност да кажем 100 долара, което е много според мен, като гледам материалите, от които е изработено, и да се продава за 1500 евро просто защото е бранд. Ясно е, че е марка, да. Но едно време, когато Диор е създал модната си къща, той почти по всяка рокля в началото е пипал по нещо. И тя се е изработвала с такова внимание към детайла, че си е заслужавало да отидеш и да дадеш тези пари. Това е било уникат. Едно-единствено.

Ти в последните дни стана много популярна в България заради своето участие в Седмицата на модата в Бостън. Как стигна дотам, как те намериха?
Във Фейсбук. Писаха под един мой пост, в страницата на мангоши. Аз им отговорих и така започнахме комуникация. С мен всъщност се свързаха хора от една агенцията, която организира The Emerging Trends. Това е съпътстващо събитие по време на Седмицата на модата в Бостън. Прави се от осем години, познато е и се очаква от модните среди. Интересно е, защото се представят нови дизайнери, млади таланти от цял свят. Организаторите ги търсят, бродят из интернет пространството, намират хора, които са им интересни и  правят по-различни неща. Канят ги на това събитие и ги представят.

Освен  теб, кои бяха другите млади дизайнери, които се представиха? 
Бях единствената с обувки и чанти. Имаше една дама от Унгария, която беше с шал, който е мултифункционален.  Една китайка представи супер ексцентрични дрехи. Както и едно студио, което прави изобретения, които в случая бяха поставили върху моделите. Другите бяха с дрехи.

Какви бяха реакциите за твоите модели?
Много ги харесаха хората. За мен това беше всъщност едно от най-важните неща. Да видя и да получа обратна връзка, за да разбера дали имам шанс и пазар в онзи край на света. Събитието беше доста по-различно от това, което аз си представях и очаквах. Аз мислех, че ще е по-търговски насочено. Имах щанд, на който си представях, че ще идват хора едва ли не да преговаряме. А събитието беше доста медийно. Малко като на театър. Хората дойдоха 10 минути преди събитието, изгледаха ревюто, пляскаха. Имаше един антракт, на който част от хората дойдоха на нашия щанд и си говорих с гостите. Всички бяха доста добре разположени, но никой не пожела да купува. Оказа се, че схемата на работа е по-различна. След края на събитието американците ми изпратиха списък с бутици и хора, които се интересуват.

Има ли интерес да представят твои неща там?
Да, има. Сега трябва да им изпращам ценови листи, lookbooks и т.н. Дано да се развият нещата добре.

Защо според теб се получава така, че много рядко български творци успяват да постигнат успех извън България?
Те и тук не успяват много. Включително и аз не смятам, че имам много добър бизнес  нюх. Няма я мениджърската част. Ние сме много добри в измислянето на идеи, в реализирането им също така, но трябва някой да седне и по-стратегически да ги помисли нещата. Не е просто. Например художниците – те рисуват една картина, без да мислят за никого и за нищо. Просто художникът излива своите емоции на платно. Той е добър в това. Но от там нататък да я продаде – къде, как, на кого  - той не знае. В последните години обаче виждам подобрение в тази посока. Може би защото много хора си сменят амплоато. Около мен например има много хора, които са работили в рекламна агенция и след това са започнали да правят нещо свое. И това им минало, и опитът оттам им помага доста по-смислено да изградят собствения си бизнес.

На теб лично представянето ти в САЩ какво ти даде? С какво ти беше най-полезно?
Увереност. Това е най-важното. С една дума, наистина е това. Просто ми показа, че нещата ми наистина са добри, че стават и че има хляб в тази работа.

Сега, с повече самочувствие и увереност, какви цели си поставяш?
Сега ще боря американците. Но знам, че дори аз като човек, който има някакъв опит в маркетинга и вече се занимавам от шест години със собствен бизнес, няма да мога да се справя сама. Аз например не съм добра в преговорите и си го знам. И като го знам, трябва да намеря някого, който да запълни тази дупка. Та сега ще ми помогнат да изградя малко по-смислена стратегия.  Първо ще започна комуникацията с хората, които вече са проявили интерес, след това ще се насоча към блогарите и така полека-лека.

Източник: Economy.bg

Comments are closed.