• English

Кошница

Recent Posts by Andrey Petrov

review_capital

Дизайнерката Мариела Скендерова започва да се занимава с ръчна декорация през 2010 г., след повече от десет години в рекламния бизнес. Вижда своеобразна красота в на пръв поглед обикновени и непотребни вещи.

След курс по обущарство в Лондон Мариела измисля модел за модерни градски гумени обувки, вдъхновени от селските галоши. Използва италиански PVC и силиконови материали. Така се появява марката Mangoshee, която не случайно звучи като галоши. Чантите Kipra са логично продължение на необикновените обувки и се изработват от нестандартни материали, включвайки дървени и метални елементи, винтидж бижута, кожа, силикон, винил и други тъкани.

Мариела представи и двете си марки на тазгодишната седмица на модата в Бостън. На подиума на Emerging Trends по време на Boston Fashion Week тя беше единствената дизайнерка от България, поканена да учaства в престижния форум за млади таланти.

"Колекцията, която създадох специално за Бостън, е в природни и горски цветове, присъстват дървени елементи, а моделите дефилираха на фона на родопски гайди."

Източник: Капитал Light

review_bTV

Дизайнерката на обувки Мариела Скендерова е била поканена в Бостън, за да представи своите творения. Повече можете да видите във видео интервюто на bTV.

jenatadnes

Мариела Скендерова преобразява галошите на баба в модерни пантофки –  manghoshee „мангоши“. Тя е една от създателките на ателие „Манги“, в което работи заедно с Румена Кирова. През 2009 г. ги събира страстта им към ръчно правени сувенири и бижута. Оттогава е и желанието й да прави обувки и чанти.

Заминава на курс при майстор на обувки в Лондон и през 2012 г. създава първите си „мангоши“. Те вървят с чанта, изработена от щайга и винил, с плетена пазарска мрежа „в духа на доброто бабино село“.

Мариела се вдъхновява от Кристиан Диор, който след Втората световна война улавя и материализира желанието на жените за повече пищност и разкош в модата. Тя декорира базовите галоши с различни материали – дърво, естествена кожа, плат, бижута, и постоянно търси нови съчетания.

Модерните гумени пантофки се вписват добре както в офиса, така и в парка, ходят по балове, връщат се в градината на село. Харесват ги хора, които не са „коне с капаци“ – креативни, търсещи винаги нещо ново. Това лято Мариела е работила по поръчка обувки за сватба с ретро елементи, в стилистиката на „Алиса в страната на чудесата“, с миньоните.

В „мангоши“ стъпват и известни български актриси и манекенки. Правила е и мъжки цървули. Появили се и първите имитации, които следвали оригинала без капка лично творчество. Затова и Мариела не се притеснила.

Най-голямото признание идва с поканата за участие във форума Emerging Trends по време на  Седмицата на модата в Бостън през миналата година. Затова и следващата дестинация за „мангоши“ са бутиците в САЩ.

Източник: Жената днес

missisbg

Дизайнерката Мариела Скендерова създава модерни мангоши, вдъхновена от едновремешните гумени обувки

Мариела Скендерова представи марките си за обувки Mangoshee и чанти KIPRA на подиума на EMERGING TRENDS по време на Boston Fashion Week.

Тя е единствената българка, поканена за участие на форума за изгряващи таланти, и е създала специално за повода колекции под мотото ForEsthetic (‚,За естети“), което обединява и английските думи за гора и естетика. Моделите,  вдъхновени от природата и в натурални цветове, дефилираха под звуците на родопски гайди.

На събитието се изявиха още седем моделиери от САЩ, Унгария, Китай, Тайланд и Австралия, които заедно с Мариела показаха нестандартни и новаторски модни решения.

Emerging Trends e гастролиращa платформа за нововъзникаващи трендове и марки. Тя се провежда всяка година в Ню Йорк, Бостън и Лондон по време на прословутите седмици на модата.

Скендерова се занимава с ръчна декорация от 2010 г., след близо 10 годишен опит в рекламния бранш. Тя е съосновател и част от екипа на Манги ателие, за проекти, свързани с организирането и декорацята на корпоративни и частни събития.

Mangoshee са вдъхновени от традиционните български гумени галоши - представляват модерна вариация на старомодните дворни бабешки обувки, произведени от съвременни италиански PVC и силиконови материали в различни шарки и цветове.

След специален курс по обущарство в Лондон и едногодишни експерименти, Мариела успява чрез ръчните си уникални декорации да превърне едновремешните гумени обувки в нестандартни, идейни и привлекателни модни изкушения.

KIPRA се появява като продължение на стила Mangoshee. Красивите чанти в комплект с необикновените мангоши се изработват от нестандартни материали, включвайки дървени и метални елементи, винтидж бижута, кожа, силикон, винил и други тъкани.

Източник: Missis.bg

emptyyourwardrobe

Представете се?

Казвам се Мариела Скендерова и съм човекът, който стои зад марките Мангоши и Кипра.

Майсторите… обувки и чанти.

Разкажете ни как протича един Ваш ден.

Събуждам се и обикновено съм се успала. Първата задача е да си направя кафе и после се започват други ангажименти – оправяне на 1-2 дечица и после цял ден работа, работа, работа, понякога и вечер. Обикновено е динамично, интересно и разнобразно, чак понякога ми се иска един ден да имам, който да е малко по-скучен и спокоен…

А как започна всичко?

Започна като хоби преди 8 години, след това продължи в романтичен проект – ателие за ръчно правени изделия Манги и в крайна сметка полека-лека разбрах какво ми е интересно и с какво искам да се занимавам. За моя изненада се оказа, че това са чантите и обувките. Никога не съм била особено заинтригувана и подвластна на модата, но ето на… животът поднася изненади.

С какъв проект сте се захванали сега? Разкажете ни?

В момента се занимавам с изработката на новата колекция на Мангоши и Кипра, която ще е доста цветна, с разчупени модели и интересни съчетания на материали.

Работя върху едно партньорство – с една от най-добрите български марки за дрехи и подготвям появата на нов продукт, който да обогати асортимента на Кипра, но ще го запазя в тайна, засега.

Събуждате се и… се усмихвам… виждам муцунките на двете си прекрасни деца и пак се усмихвам.

Заспивате… бързо и спокойно, защото съм доволна от свършеното през деня (обикновено).

Какво е вашето вдъхновение / мотивация?

Животът, любовта, хората, филмите – всичко, което ме заобикаля в различни моменти от живота ми и е било или може да бъде вдъхновение!

Eco Friendly – подкрепяте ли тази кауза?

Да, опитвам се всячески да я подкрепям и да съм достатъчно осъзната в тази посока. Както и да образовам децата си да бъдат добри обитатели на нашата планета Земя.

Какво мислите за инициативата ни „Empty Your Wardrobe”?

Оказа се, че без да съм била запозната с нея, съм я практикувала. Абсолютно съм ЗА подобни инициативи, подкрепям и участвам с две ръце.

Източник: Empty Your Wardrobe

24chasa

Преди около 5 години, когато отишла да търси ботуши за Дядо Коледа на Женския пазар в София, Мариела Скендерова видяла няколко чифта галоши. По това време работела в рекламна агенция и организирала коледно парти. Галошите не били обикновени, а шарени – имало сини, зелени и червени. Хрумнало ѝ да вземе по един чифт, да ги украси и да ги подари на три свои приятелки за Коледа. Когато им поднесла галошите, те буквало полудели. “Много ги харесваха - страхотни са, трябва да започнеш да ги правиш! Това ми даде стимул да започна”, каза младата дизайнерка. След няколко години работа четири манекенки дефилираха с нейните галоши на Седмицата на модата в Бостън.

Мариела е на 34 г. и е завършила икономика на търговията. Не работи точно по специалността, но образованието ѝ помага да продава обувките.

Галошите прави български производител, който работи с

италиански калъпи 

и материали – 

силикон и PVC

“Някои от галошите са само силиконови – прозрачни, с цветен чорап отдолу, така че да изглеждат шарени. А едноцветните са са комбинация от двата материала”, обяснява дизайнерката. Мариела не може да каже колко модела е създала. В сайта има около 50 наснимани, но често ѝ се обаждат хора, които идват да мерят в ателието и се ражда съвършено нова декорация, която не е съществувала до момента. Тоест прави галоши и по индивидуална поръчка.

В Бостън Мариела занесла към 15 чифта – общо пет модела. И още толкова чанти. Получила поканата съвсем случайно. Видяла, че под една от снимките на галоши във фейсбук страницата ѝ някой е коментирал на английски. Оказало се, че са организаторите на модната платформа The Emerging Trends, които я питат дали иска да покаже творенията си в Бостън. Форумът се прави за осма поредна година – не от организаторите на “Бостън фешън уийк”, а от друга компания. Но се прави в последния ден на седмицата на модата и се счита за част от нея. Американските медии дори го представят като най-интересното събитие по време на Седмицата, защото показва млади дизайнери, които организаторите сами търсят и намират чрез интернет.

Така наред с интересни дизайнерски тоалети публиката в Бостън видя и нашенски галоши. С изящни декорации от най-различни елементи. Повечето в колекцията, която Мариела създала специално за САЩ само за около месец, са дървени. Сама ги измислила, дала ги на дизайнер да ги векторизира. “После се режат на машина и се дообработват на ръка – боядисват се, лакират се. Понякога ползвам готови брошки или други елементи. Част от обувките са декорирани с пеперуди, които ние си изработваме от плат, отгоре ги обличаме във винил. Всичко се шие бод по бод, защото вътре се пълнят с вата – все едно изработваш малка кукличка”, обяснява Мариела. Заради някои от украсите тя обикаля из цяла София, а за други преравя интернет и поръчва от къде ли не.

Сега тя и партньорката, с която прави галошите, са пуснали нова колекция за есен/зима. Мариела се надява един ден да затвори кръга – сама да прави обувки от вземането на мярката, до финалните щрихи в украсата. Има опит и в тази сфера. В гардероба си пази чифт кожени обувки с дървен ток, облечен в кожа, които обожава, но рядко слага. Първо, защото не носи често обувки с ток, и второ – за да си ги пази. Сама ги е направила преди около 6 години. Малко след като с нейна приятелка – сега партньорка в бизнеса с галоши, напуснали рекламната агенция, където работели, Мариела заминала за Лондон за един месец.

Там се обучавал

как се правят обувки

при преподавател

в “Лондон фешън

инститют”, 

който се занимавал не само с дизайн, но и със самата изработка. “Има някои преси, които се използват, но като цяло всичко се прави на ръка. Взех моята мярка и изработих първите си и засега единствени обувки, които съм направила от-до”, казва Мариела.

Когато се прибрала, с приятелката ѝ отворили ателие за всякакви ръчно изработени изделия. Тогава вече били открили, че имат подобни хобита. Едната правела свещи за удоволствие, другата – лампи. Предлагали и детски играчки, дивани, паравани, какво ли не. “Бившият ни шеф в рекламната агенция ни каза: Вижте, вие правите много хубави неща наистина, обаче трябва малко да се фокусирате. А той е човек с много опит, врял и кипял. Беше си прав човекът още тогава, но ние трябваше да разберем кое най-много ни харесва”, разказва Мариела.

Сега двете правят галоши и декорират най-различни събития, молове, работят много за корпоративни клиенти. Междувременно покрай галошите и декорациите Мариела родила две деца. Големият ѝ син е на пет и половина, малкият – почти на десет месеца. Мъжът ѝ се занимава с реклама, както нея преди.

Самата Мариела проявявала артистичните си наклонности още от дете – обличала всички кукли с дизайнерски дрехи, изработени от нея. Родителите ѝ са геолози, но майка и и леля и обичали да шият. Баба й и дядо й пък били професионални шивачи. “Така че явно имам такъв ген”, смее се младата и красива дизайнерка на галоши.

Източник: в. 24 часа

economybg

Мариела Скендерова е български дизайнер, която определя себе си като творец. Тя е единствената българка, поканена за участие на форума за изгряващи таланти Emerging Trends по време на Седмицата на модата в Бостън. 

Под звуците на родопски гайди моделите дефилираха с галоши декорирани от Мариела Скендерова и новосъздадения бранд за чанти – „Кипра”. 

За пътя от раждането на идеята за мангошите, предизвикателствата в стартирането на бизнеса, как се стигна до Седмицата на модата в Бостън и целите след това, разговаряхме с Мариела Скендерова.

Мариела, как се роди идеята ти да се занимаваш с дизайн на обувки и чанти?
Винаги съм обичала обувки - като всяка нормална жена. Но не просто да ги нося, а как се случва създаването им. Процесите по направата на самата обувка. Затова в момента, в който напусках предишната си работа и се почувствах малко по-свободна, отидох на курс по правене на обувки в Лондон. Три седмици прекарах при един майстор и направих първия си чифт обувки в живота.

Обувките, които правиш и с които стана известна, са по-различни. Разкажи ни за идеята около тях, защото те са т.нар. галоши, които всички сме виждали.
Да. Те представляват средностатистически галош, който обаче има няколко подобрения. Първото е, че самият производител, който е българин, се е сетил да ги направи цветни. Има най-различни цветове, както и шарени. След което аз ги доизмислям, като ги декорирам. Изрязваме ги, слагаме им шевици, стелки и всякакви други красоти. Така че този галош, който човек би носил само на село в градината, да се превърне в супер удобна, практична и красива модерна градска обувка.

Какъв е профилът на твоите клиенти – хората, които ги носят?

Хората, които ги носят, ще ги определя като търсещи хора – интересуващи се, интригуващи, любопитни. Такива, които искат да се учат, да намират новото. Иначе са от всякакви прослойки и с всякакъв тип дейност се занимават. От лекари до адвокати, висши мениджъри на различни компании. Но всички са изключително свежи хора. Това е нещото, което ги обединява.

Кога започна да правиш чантите? Те също са по-нестандартни. 
Откакто започнах да правя обувките, пуснах няколко модела чанти, които да бъдат техни „посестрими”. Първият модел беше старата мрежеста пазарска чанта. Използвах прозрачен калъп, върху който нахлузвах мрежестата чантичка. Така тя беше допълнение към мангошите. След това с времето започнах да ползвам най-различни материали за чантите и да усложнявам моделите. Така това лято вече създадох нова марка за чантите – „Кипра”. В последната колекция за чантите съм използвала дърво.

Ти преди това си била в рекламния бизнес. Не беше ли твърде рисковано да започнеш собствен бизнес и кога назря идеята?
Доста беше рисковано, няма какво да си кривим душата. Просто в рекламната агенция последната една година се чувствах малко изчерпана. Нямаше какво да ме вдъхнови и да ме мотивира много-много. И двете с моята колежка от агенцията, която сега е моя партньорка в бизнеса, решихме, че имаме нужда от нещо ново и различно. Решихме, че ще правим ателие. В началото беше много романтична идеята - седим си и си шием някаква нещица,  декорираме си, изобщо супер спокойствие. Така започнахме - с романтичната нагласа. В началото дори не сме мислили колко пари ще изкарваме, как ще ги изкарваме. И съответно първите две години ние не изкарвахме пари.

Как оцеля този проект?
На първо място, бяхме заделили всеки по някой лев, с който да стартираме бизнеса си. Изкарвахме, разбира се, и пари, но не можехме да се издържаме с тях.

Ентусиазмът ли ви крепеше?
Да, ентусиазмът и близките ни, на които сме безкрайно благодарни, че ни изтърпяха в този период. След това нещата лека-полека започнаха да се движат. Но няма да забравя, когато напусках рекламната агенция, единият от шефовете ми каза: „Да напускаш сега и да правиш собствен бизнес, е все едно да се хвърлиш тук от шестия етаж. Времето въобще не е подходящо, изчакай”. Това беше точно по времето на дълбоката криза.

От гледна точка на мениджър днес, какво беше най-трудно в началото, като изключим финансовата част -  ясно е, че в началото това е трудно? 
Най-трудното е, започвайки като нас, с някаква романтична идея, е, че нямахме точен и конкретен продукт, който да предлагаме. Просто ние правим ръчно изработени неща. Това е. Което е много разфокусирано. Нямахме фокус в началото. Не знаехме какво ще е водещото нещо, което ще ни носи печалба и въобще ще ни закрепи на пазара.

Вече намерихте своята ниша? 
Да. Основно ателието ни се занимава с декориране на всякакви събития и молове, като предимно работим с корпоративни клиенти, работим и с агенции.

В последните години у нас се зароди културата на стартъпите. Много млади хора имат предприемачески дух и искат да стартират собствено нещо. Какво би ги посъветвала, ако имат идея, кога да я стартират?
Когато те са готови. Трябва да се подготвят максимално добре. Когато си решил да правиш нещо, първо в собствената си глава да го до изкристализираш достатъчно добре. В момента дори и в Интернет можеш да намериш способи и методи за избистряне на концепция и идея, които да ти дадат възможност до погледнеш плюсове, минуси.  Като вземеш един списък със задачи и етапи, той може да те наведе на различни мисли – дали можеш да се справиш сам със с всичко, или ти е нужен партньор. Дали вече не съществува идеята ти някъде и можеш ли да я модифицираш.

Вие с мангошите направихте ли така - както пише в книгите, например да тествате с фокус група, за да видите дали ги харесват, колко биха платили?
Да, такива фокус групи са моите приятелки, което не е много добре, защото те не са безпристрастни. Първите няколко чифта ги купих и ги декорирах за мои приятелки за коледни подаръци. В момента, в който ги видяха и особено, когато ги обуха, казаха:  „Леле, това е гениално!  Идеята е супер, трябва да започнеш да ги правиш”.  Всички бяха на това мнение. Всъщност това ме мотивира да започна да се занимавам с тях. Иначе можеше да си останат просто като два чифта, които съм подарила.

Когато нещо е изработено ръчно, с повече усет към детайла, съответно и цената е различна, а ние сме все пак малка държава. Има ли достатъчно хора, които оценяват това и са склонни да дадат повече за нещо качествено и различно?
Има, със сигурност, но не са чак толкова много. Всъщност  много са, но просто част от тях не могат да си го позволят. Ако обувките са на някаква сносна цена, то чантите са малко по-скъпи и това няма как да не е така, защото те са единични бройки. Не е масово производство и аз нямам  откъде да намаля цената. И част от хората ги харесват, но не могат да си ги позволят или си ги позволяват по-рядко, при някакви специални поводи.

Колко време отнема изработката на едно изделие, например чанта, или да декорираш обувки?
Много хора ме питат, но аз така и не съм разбрала. От момента на започване на работата тя се разлива в няколко дена, защото има технологично време за съхнене и т.н. Но за обувките например да кажем няколко часа, ако седиш и правиш само това. И зависи много от декорацията, която се прави. Те и по това се различават в цената. Докато при чантите, там не мога да определя. Има чанти, които можем да направим за два часа, но има други, за които си трябва доста повече време. Тези с дървото особено. Има 16 човека по веригата, докато се случи тази чанта. Аз рисувам елемент, след това дизайнер го векторизира, след това го режат, аз го полирам, лакирам, съхне, после се изработва самата долна част на чантата, след това се лепи, пак се чака, след това се занитва. Шият се ръчно някои елементи. Много е различно.

На фона на всичко това, което казваш, детайлите, времето, усилията, целият свят е залят от китайски стоки, които могат да се купят и за под 1 долар или някаква подобна нищожна сума?
Не знам как става това. Виждала съм, гледала съм клипчета, гледам неща в магазина и виждам, че то е ръчно шито. То се вижда. И струва под лев или два. За мен това е абсолютно ненормално. Както съм и супер възмутена от цените на дизайнерските стоки в днешно време. Защото няма как една стока, произведена във фабрика някъде в Китай, Бангладеш или където и да било, която е със себестойност да кажем 100 долара, което е много според мен, като гледам материалите, от които е изработено, и да се продава за 1500 евро просто защото е бранд. Ясно е, че е марка, да. Но едно време, когато Диор е създал модната си къща, той почти по всяка рокля в началото е пипал по нещо. И тя се е изработвала с такова внимание към детайла, че си е заслужавало да отидеш и да дадеш тези пари. Това е било уникат. Едно-единствено.

Ти в последните дни стана много популярна в България заради своето участие в Седмицата на модата в Бостън. Как стигна дотам, как те намериха?
Във Фейсбук. Писаха под един мой пост, в страницата на мангоши. Аз им отговорих и така започнахме комуникация. С мен всъщност се свързаха хора от една агенцията, която организира The Emerging Trends. Това е съпътстващо събитие по време на Седмицата на модата в Бостън. Прави се от осем години, познато е и се очаква от модните среди. Интересно е, защото се представят нови дизайнери, млади таланти от цял свят. Организаторите ги търсят, бродят из интернет пространството, намират хора, които са им интересни и  правят по-различни неща. Канят ги на това събитие и ги представят.

Освен  теб, кои бяха другите млади дизайнери, които се представиха? 
Бях единствената с обувки и чанти. Имаше една дама от Унгария, която беше с шал, който е мултифункционален.  Една китайка представи супер ексцентрични дрехи. Както и едно студио, което прави изобретения, които в случая бяха поставили върху моделите. Другите бяха с дрехи.

Какви бяха реакциите за твоите модели?
Много ги харесаха хората. За мен това беше всъщност едно от най-важните неща. Да видя и да получа обратна връзка, за да разбера дали имам шанс и пазар в онзи край на света. Събитието беше доста по-различно от това, което аз си представях и очаквах. Аз мислех, че ще е по-търговски насочено. Имах щанд, на който си представях, че ще идват хора едва ли не да преговаряме. А събитието беше доста медийно. Малко като на театър. Хората дойдоха 10 минути преди събитието, изгледаха ревюто, пляскаха. Имаше един антракт, на който част от хората дойдоха на нашия щанд и си говорих с гостите. Всички бяха доста добре разположени, но никой не пожела да купува. Оказа се, че схемата на работа е по-различна. След края на събитието американците ми изпратиха списък с бутици и хора, които се интересуват.

Има ли интерес да представят твои неща там?
Да, има. Сега трябва да им изпращам ценови листи, lookbooks и т.н. Дано да се развият нещата добре.

Защо според теб се получава така, че много рядко български творци успяват да постигнат успех извън България?
Те и тук не успяват много. Включително и аз не смятам, че имам много добър бизнес  нюх. Няма я мениджърската част. Ние сме много добри в измислянето на идеи, в реализирането им също така, но трябва някой да седне и по-стратегически да ги помисли нещата. Не е просто. Например художниците – те рисуват една картина, без да мислят за никого и за нищо. Просто художникът излива своите емоции на платно. Той е добър в това. Но от там нататък да я продаде – къде, как, на кого  - той не знае. В последните години обаче виждам подобрение в тази посока. Може би защото много хора си сменят амплоато. Около мен например има много хора, които са работили в рекламна агенция и след това са започнали да правят нещо свое. И това им минало, и опитът оттам им помага доста по-смислено да изградят собствения си бизнес.

На теб лично представянето ти в САЩ какво ти даде? С какво ти беше най-полезно?
Увереност. Това е най-важното. С една дума, наистина е това. Просто ми показа, че нещата ми наистина са добри, че стават и че има хляб в тази работа.

Сега, с повече самочувствие и увереност, какви цели си поставяш?
Сега ще боря американците. Но знам, че дори аз като човек, който има някакъв опит в маркетинга и вече се занимавам от шест години със собствен бизнес, няма да мога да се справя сама. Аз например не съм добра в преговорите и си го знам. И като го знам, трябва да намеря някого, който да запълни тази дупка. Та сега ще ми помогнат да изградя малко по-смислена стратегия.  Първо ще започна комуникацията с хората, които вече са проявили интерес, след това ще се насоча към блогарите и така полека-лека.

Източник: Economy.bg

emodno

Тази пролет ателие Манги предизвиква експериментаторките в модата с ярки цветове и винтидж декорации променили до неузнаваемост любимите гумени обувки на нашите баби. Верни на стила си непрекъснато да провокират, експериментират и преобразяват, от ателие Манги поднасят на смелите момичета, които всеки сезон се оглеждат за нещо интересно и специално, неустоимо модно изкушение.

Търсейки вдъхновение за новата пролетно-лятна Манги тенденция, от ателието случайно попадат на това, за което са мечтали отдавна. Идеята за нещо познато, но позабравено, на което да се придаде нов смисъл, заживява с името си и се превръща в запазена марка на Манги – Mangoshee. Свежестта на хрумването да преобразиш едновремешните гумени обувки, с които бабите ни са ходели на полето в истински моден градски тренд, завладява Манги и скоро линията Mangoshee се появява на бял свят.

Традиционното сиво, черно и маслено зелено са допълнени с пролетно-летните цветове – червено, жълто, лилаво, оранжево, синьо, тревно зелено. Гумата като основен материал отстъпва пред висококачествена италиански материал, която обхваща удобно крака и не спарва.  За допълнителен комфорт, който предпазва крака от изморяване, е специалната кадифена стелка, цветово съобразена със самите обувки. Задължителният обточващ ширит и декорацията също кореспондират със съответния цвят на мангошите.

Украсени с винтидж бижута, обшити с дантела, с декорации с кучета и котки или по-семпли и изчистени, Mangoshee задоволява вкусовете на градските момичета. Декориранит с камъни, пайети и бижута – мангошите в ярки цветове се превръщат в уникалните, любими обувки за парти. По-семплите модели са идеални за всекидневието – в офиса, на шопинг, на среща с приятели. Третият вариaнт – Mangoshee Haute couture са истинска мания за жените, за които модата няма граници.

Източник: emodno.com

formalno

Манги. Мангия. Мангоши. Зад тези няколко думички стоят много идеи, въображение, труд и две дами - Мариела Скендерова и Румена Кирова.

В превод „Манги” е ателие, създадено от двете отрудени душички преди 4 г. „Мангия” е това, което те и хората около тях създават, а „мангоши” са най-сладурските патъци, на които последно време съм попадала. Именно за тях ще става дума в следващите редове. Отделям им внимание, защото са едновременно простички и изключително ефектни. Създават настроение и приятно усещане, което те кара да се чувстваш специален и различен. Все пак да поясня – мангошите са нещо като градските роднини на галошите. Сигурна съм и че биха се превърнали в любимата марка пантофки на Пепеляшка, ако се бе родила през 21 век.

Те са цветни, красиви и най-важното удобни. Историята им започва в студен зимен ден. Раждат се изневиделица, без да подозират колко привлекателни и интересни ще станат когато пораснат.

Произведени са в България от италиански висококачествен PVC материал. Обхващат удобно крака, не убиват и не спарват. По-скъпите модели мангоши често са украсени с винтидж бижута и други скъпоценни богатства, които да ги отличат и направят единствени по рода си. Освен ефектни, чипичките са и многофункционални. Както твърдят техните създателки: „С такъв мангош можете дори да се ожените”.

МАРИЕЛА СКЕНДЕРОВА, „Манги”:

Всеки носи в себе си талант и способност да се забавлява като дете

- Кой стои зад ателие „Манги”?

- „Манги” е ателие, създадено от две отрудени душички през 2009 г. Това сме Мариела Скендерова и Румена Кирова. След доста(тъчно) години упорит труд, напуснахме стресовия и потен рекламен бизнес и се захванахме да сбъдваме нашата мечта и желанията на много други хора. Започнахме да създаваме уникални ръчно правени предмети, носещи определен характер и дух, и сътворени с любов за специален човек. През ръцете ни са минали вече доста лампи, кресла, кукли, чанти, аксесоари, кръжоци, декорации на сватби, събития, заведения и каквото още се сетите. До момента нищо не ни е уплашило :). Вече сме повече хора – имаме си сръчната Деси, лудото Анче – нашата чевръста шивачка, Инка, която се бори да ни администрира и продава и още няколко човека, които идват да ни помагат на проектно ниво. Империята се разраства :).

Като цяло Мариела се занимава повече с леката промишленост ( чанти, обувки и т.н.), а Руми с тежката – лампи, железа, огромни кукли и т.н. Идеите се раждат по всяко време и от всяко нещо, много често при вида на определен материал или докато си гледаш филм, сред природата и любимото ни... от собствените ни грешки. Като цяло вярваме, че всеки носи в себе си талант и способност да се забавлява като дете, правейки нещо с ръцете си и се опитваме да накараме и хората, които идват при нас да го повярват.

- Откога предлагате мангоши?

- От април 2012 г, а ги намерихме декември 2011-а, но трябваше известно време за тестове и разработка.

- Как се стигна до създаването им? Откъде дойде идеята?

- От разходка по Женския пазар в София. Видяхме няколко различни цвята галоши, решихме да вземем да декорираме за подаръци. Оказа се, че всички, които ги видяха се влюбиха и така се започна по-„масовото“ им производство. След това решихме, че трябва да има и чанти към тях. И какво друго освен щайга със стара, пазарска мрежичка. След това дойдоха и експериментите с нови цветове и т.н., и т.н., имаме още доста да си играем с тях.

- Как се приемат, като се има предвид, че по нашите ширини този тип „обувки” се използват за една конкретна дейност, различна от разбирането за мода?

- Приемат се прекрасно от хората, които могат да видят и оценят идеята, стояща зад тях. Нас те ни интересуват. За щастие ги има и при това не са малко. Във Варна се радваме на голям интерес и се надяваме да го запазим с представянето на нови, красиви и интересни Манги продукти. А и обувките като цяло са и леко в модата с гумените обувки в последните години, което също работи в наша полза.

- Към някои от мангошите има и чанти. Какво още може да се очаква в тази посока?

- О да, към всички от мангошите има и може да има доста различни видове чанти. Непрекъснато ни хрумват нови неща, лошото е, че не винаги имаме време да ги осъществим. Още много може да се очаква, само да си организираме малко по-добре времето и „компанията“ ... :)

- Казвате, че подхождате индивидуално към всеки чифт. Какъв е процесът по раждането?

- Обикновено, когато човек дойде в ателието и/ли ни пише, първо започваме от избора на цвят на основата и размер. След това го разпитваме за любими цветове, символи и т.н. и изработваме „нещо“, което му показваме, той одобрява или го преправяме и така докато стигнем до създаването на точно неговия чифт мангоши. А има и такива, които правим без поръчка, разбира се. Там вече не гарантираме, че някой няма да се появи със същите. Като цяло се опитваме да променим по нещо във всеки следващ чифт, стига хората да ни позволят това.

- Какво искате да наложите като марка, какво да се разбира, когато се каже – ателие „Манги”?

- Идейно, красиво, невиждано.

- Коя е най-дръзката ви хрумка?

- Хм, не можем да определим. До момента май нищо не е достатъчно дръзко, има накъде... :)

- Разкажете ми за Лондон. Какво се случва там?

- В Лондон се опитваме да пробием от няколко месеца. Засега ни има само онлайн и бяхме временно на един пазар. Все още издирваме правилното място, а и хора. Лошото е, че и там, както навсякъде, е взел надмощие пазарът на евтините китайски стоки. Но, ние няма да се даваме. Вече имаме продажби и работим в посока повече хора да разберат за нас, това е най-важното за момента.

В НАЧАЛОТО БЕ…

- Как започват сутрините ви?

- С много бързане и чаша кафе.

- Как минават дните ви?

- В много бързане и посещаване на многобройни интересни места. И все по-малко време в ателието, за съжаление...

- Къде се крие магията на нещата, които правите?

- В идеята и преобразяването, които стоят зад тях. Повечето са толкова елементарни, че хората често не могат да повярват как не са се сетили или по-скоро как ние сме се сетили... Просто поглеждаме на „нещата” от друга перспектива и ги виждаме различни.

- Повече мечтатели или повече реалисти?

- Май повече мечтатели, ... но се опитваме да балансираме, уж :).

- Имате ли несбъднато желание?

- Не, имаме такива, които до момента не сме сбъднали, но не означава, че няма да го направим.

- Обичате… живота

- Вярвате в… добрината

- Не понасяте… лицемерието и нагло копиращите хора

- Стремите се към... „надобряване” в това, с което сме се захванали и помъдряване относно начините и методите, по които да го постигнем :)

- Няма да забравите… добрите хора, които срещнахме по пътя си

- Бихте променили… мисленето на повечето хора в България... и се опитваме поне с обкръжаващите ни :)

- Оптимисти или... Абсолютни оптимисти

Източник: Formalno.com

sofialive

Представяне на пролетно-лятната колекция ръчно правени арт обувки, чанти и лампи на Ателие "Манги".

Източник: SOFIA LIVE

Recent Comments by Andrey Petrov